ИДИОТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. Идиотски. Сърбия стоеше със сгърнати ръце и с идиотическо хладнокръвие гледаше на кървавите подвизи на своите братя. Хр. Ботев, Съч. 1929, 206.

ИДИОТЍЧЕСКИ. Остар. Нареч. от прил. идиотически; като идиот. А падишахът прави кеф и дреме идиотически. Л. Каравелов, Съч. I, 13.


Източник: Речник на българския език (онлайн)