ИДИОТЍЯ, мн. -ѝи, ж. 1. Мед. Само ед. Най-висока степен на слабоумие, характеризираща се с почти пълна липса на духовен живот. Идиотия – тежка степен на олигофрения. Детето е безпомощно, издава само звуци. К. Рашков и др., ДБ, 311. Целта на ритуалните или символичните трепанации е била отстраняване на „злия дух“ при някои заболявания като епилепсия, идиотия, конвулсии, парализи и др. М. Георгиев и др., ИМНБ [еа]. В болницата усетих безграничния цинизъм, свирепата гадост и жестокостта на положението, в което тлееше тази сиротна земя – боклуци, глад, мизерия, духовна нищета, граничеща с идиотията. М. Абаджиев, Ф [еа].
2. Разг. Глупост, идиотщина. Наред с кахърите около 15 – 20-годишните си трошки, потребителите на този форум масово дискутират теми от рода на „Какви средства за самоотбрана носите в колата си?“, „Сбивали ли сте се по време на шофиране?“, „Съвет за газов пистолет“ и други подобни идиотии. Вл. Стоев и др., НБСБ [еа].