ИДИÒТКА ж. Разг. Жена с ограничени умствени способности или неразумна жена; глупачка. – Да ходи в парка! Безмозъчна идиотка! Н. Данева, ТРУ [еа].

Разг. Руг. или Пренебр. За изразяване на неприязнено, отрицателно отношение към жена. – Вие сте я виждали тази идиотка. Изчезнали ѝ две кокошки. Посочила мене като най-съмнителна личност в квартала. Ив. Остриков, ППА, 28. Господи, каква идиотка съм! Какво щях да направя! Т. Димова, М [еа].

Шапка идиотка. Разг. Шапка с периферия, която обикн. се нахлупва до очите. Беше с любимата си шапка идиотка. К. Кънчев, ПР ІІІ [еа]. Шапката е използвана от въоръжените сили по света и различни паравоенни формирования, но също така е любима и на ловци, и на риболовци не само по нашите географски ширини. Нейният дизайн е подобен на цивилната „шапка идиотка“, както я наричаме у нас, въпреки че на английски тя носи не по-малко идиотско име, което ще рече нещо като шапка с формата на кофа. БА, 2016, бр. 5 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)