ИДИÒТСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до идиот или е присъщ, свойствен на идиот (в 1 знач.). По безсмисленото му идиотско лице играеше някаква странна усмивка. Ив. Вазов, Съч. XXII, 94.
2. Разг. Пренебр. При означаване на отрицателно или неприязнено отношение към предмета на речта – за посочване на някакво отрицателно качество. И Ванчовски гледа на нас през твоите очи, защото се поддава на идиотските ти внушения. Ти си хитрец, искаш да командуваш. Ем. Станев, ИК III и IV, 305. – Пиши поне на майка си като хората! Вчера бях у вас – и там пишеш някакви идиотски писма! П. Вежинов, ЗНН, 62. Животът! Ах, каква мерзост! И кой ни е задължил да се изтезаваме под тоя товар, под тоя безсмислен и идиотски товар? Ив. Вазов, Съч. XIII, 36. Едва изгледах до края тоя идиотски филм.
ИДИÒТСКИ нареч. 1. Като идиот. Най-неочаквано осъзнавам как изведнъж започвам да се хиля идиотски. К. Грозев, СбХС, 1976, 212.
2. Разг. За означаване много висока степен в проявата на някакво качество или действие, изразено с думата, към която се отнася; извънредно много, изключително. Той се зарадва, засмя се, тя му подаде ръката си бързо. – Лека нощ, благодаря ти за вечерта, идиотски много закъснях! Д. Цончев, ЧС, 88.