ИДИÒТЩИНА ж. Разг. 1. Глупава, неразумна, необмислена постъпка, проява, която противоречи на здравия разум; идиотизъм, идиотство, глупост, безсмислица. През септември отидох в казармата. Единичните подготовки и безбройните идиотщини на подофицери и фелдфебели ме погълнаха изцяло. И. Петров, ОЗап., 84. – Това е идиотщина!каза Блажев, като затвори телефона. – Искат да изготвим сведенията за три дни!... В. Цонев, СбСт, 249.

2. Обикн. мн. Пренебр. Думи, изрази или мисли, които са безсмислени, неразумни, глупави; глупост, безсмислица, идиотизъм, идиотство. И на следната беседа ни разказа за еквивалентността на масата и енергията. – Ама, Викторе, това са буквални идиотщини! Как е възможно материята да се превърне в нищо! П. Вежинов, ЗНН, 45. // Произведение с подобно съдържание. Утре ще получиш по същия предмет една рецензия, която те моля да поместиш. Аз ти благодаря, че ми показа тая идиотщина, възмутителна по тартюфството си и по претенциозността си Ив. Вазов, НПис., 155.


Източник: Речник на българския език (онлайн)