ИДЍЦА ж. Диал. Кобила за яздене. Тога се здадела незнаена делия / со сива идица, личен свети Георги. Нар. пес., СбБрМ, 30. Тога тая лична делия / слезе от сива идица. Нар. пес., СбБрМ, 30.
