ЍДИШ, мн. няма, м. Език на еврейското население в Източна и Средна Европа и отчасти в Америка, възникнал през 10 – 12 в. върху основата на източнонемски диалект. Иврит е национален език на Израел, а евреите по света говорят идиш и шпаньол.
– От нем. judisch.