ИДОЛОПОКЛÒННИЧЕСТВО, мн. няма, ср. Книж. 1. Езически религиозен култ към идоли. В тая статия [„О писменех“] Храбър говори, че славянете в времето на своето идолопоклонничество не са имали книги, а употребляле са само чърти и рези. СбС, 169. За св. Теодор Тирон се знае, че е бил млад войник. Той също е бил умъртвен чрез мъчения и изгаряне на клада, защото като християнин се отказал от идолопоклонничество. Пл, 2011, кн. 3 [еа].
2. Прен. Сляпо, безкритично преклонение пред някого или нещо. Ето тъкмо при демокрацията са необходими водачи, които не страхът, социалният мистицизъм или идолопоклонничеството са изнесли на предна линия в обществения живот, а съзнанието за оная дълбока общност, която съществува между маса и водач. Ас. Златаров, Избр. съч. II, 164.