ИДОЛОСЛУЖЀНИЕ, мн. -я, ср. Остар. Книж. Служене на идоли, кумири; кумирослужение. Само на едно остана непреклонен и неотстъпчив. И то беше предложението, за да остави заблуденото идолослужение и да приеме християнската вяра, колкото и да го лъстеха и заплашваха. П. Кисимов, ОА II (превод), 117.


Източник: Речник на българския език (онлайн)