ИЖДИВЀНИЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. 1. Пари, средства, изразходвани за някаква цел. В първия документ четирима доброволци удостоверяват, че са получили от Раковски 12 жълтици без 25 гроша, за да издължат разноските – „иждивението“ си на Шарковия хан. Ив. Унджиев, ВЛ, 44. Първият университет – не само по нас, но и в цяла Европа! – е основан пак там: българският университет на св. Климента Охридски отпреди хиляда години, открит с иждивението на великия покръстител на българите – цар Бориса! А. Страшимиров, Съч. V, 149. Светите отци преминаха на приют и иждивение към други църковни убежища, а тоя манастир бе набързо преустроен. Св. Минков, Съч. I [еа].
2. Дарение. В Иверския манастир два параклиса са зографисани в по-късно време с иждивенията на българи. Пр, 1952, кн. 6, 42. Хубави бяха и църквите по тепето. Една от тях, наречена на свети Георги, била построена по заповед и с иждивенията на чорбаджи Стоян и неговия покоен брат. А. Христофоров, А, 174.