ЍЖИЦА, мн. няма, ср. Старин. Название на последната буква („y“) от старобългарската азбука. И ако ти се види некоя реч .. невразумителна, моли учителя твоего да ти я отреши во Словаря или Речника, где от Аз-буки до Ижица всички речи ги има. Й. Хаджиконстантинов-Джинот, БС, 38. Ижицата е 44-ата, последна буква от старобългарската азбука, която се е срещала в книжовните заемки от гръцки, има фонетична стойност и, в, у; а като числен знак е равна в глаголицата на 800, а в кирилицата на 400. ИББАН, 2009, кн. 7 [еа].
◊ От аз до ижица. Остар. Изцяло, от началото до края.