ИЗ предл. 1. За означаване на пространство или място, където се извършва някакво движение без определена посока; по, в. Маринка нетърпеливо ходи из стаята и поглежда през прозореца. Елин Пелин, Съч. II, 109. И така аз се задоволих с това да се шляя из улиците, да зяпам минувачите и витрините. А. Гуляшки, ЗР, 169. Той завършил право в Монпелие, след това поскитал из Европа и когато се завърнал в България, бил вече човек с ясно очертан план. К. Калчев, ЖП, 440. Скитах из Добруджа и унгарската пуста, опознах далечни земи, стигнах чак до езерната Финландия. Н. Стефанова, РП, 116. Партизаните са се лутали из тъмната гора, за да намерят по-удобно, по-сигурно прикритие за своя ранен командир. З. Сребров, Избр. разк., 90. На цялата издателска работа в България [при бомбардировките] беше нанесен тежък удар, защото писатели, печатари – изобщо онези, които бяха свързани с всекидневна работа около нашата книжна продукция, се разпръснаха из всички краища на България. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 291. Из въздуха хвърчаха мушички и крилцата им блещеха срещу слънцето като златни. Елин Пелин, Съч. II, 48. // За означаване на пространство или място, в границите на което се намира нещо в разпръснато положение; по, в. Той би бил доволен да бъде истински наследник на нашите древни иконописци, на онези майстори, що са изографисали черквите и манастирите из земите ни. Е. Каранфилов, Б ІІІ, 94. По широките поляни растяха високи треви, из които се криеха зверовете. Г. Райчев, В, 3. Овошки нямаше твърде много из дворовете и градините. Й. Йовков, Ж 1945, 121. А марките! Ще ги извадя от албума и от тънките пликчета и никой няма да разбере чии са. Ще казвам, че съм ги намерил разпръснати из полето. П. Славински, МСК, 32. Няколко пъти прочетох из вестниците съобщения, че там, в това кафене, ще стават събрания на добруджанци. Й. Йовков, Разк. III, 53. Из житата блещят алени макове и синя метличина. Й. Йовков, Ж 1945, 137. // За означаване, че еднакви обекти, разпръснати на различни места, са засегнати от дадено действие, обикн. последователно (при същ. в мн.); по, в. Гроздана разговаряше с мелничарите, разправяше за „шумкарите“ – как ги били изловили като пилета, как ги натикали из затворите. К. Калчев, ЖП, 392. Във време на бездействие, т. е. когато скоро не предстои сражение, дозволено е да се употреблява превозния материал на санитарните отряди за транспортировка на ранените из полевите лазарети. И. Барбар, ОЛП, 44. Той иска за управници на селото да бъдат избрани дванайсет души бедни селяни, бити и разкарвани дълги години из участъци и затвори. Г. Караславов, Избр. съч. II, 331. Повечето от войниците на разбитата ни армия се бяха прибрали вече по домовете си, само пленниците още стояха откъснати някъде из вражи предели и убитите лежеха успокоени из чуждите земи. Ил. Волен, НС, 66. – Ако тая нощ избягаме, Чорни ще вдигне четата и утре върви ги търси из балканите... П. Вежинов, НС, 207.
2. Остар. и диал. За означаване на място, от което е насочено действието в посока отвътре навън; от. Доде го видиш, че излиза из село, току-виж, озовал се над воденицата. Й. Йовков, СЛ, 20. Шофьорът запали и излезе из двора на заден ход. И. Петров, ОЗап., 104. Син му донесе двадесет пушки из скривалището и ги изправи зад вратата. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 44. Народ – като че из земя извира. К. Христов, ЧБ, 105. Когато са качил на амвоната, то жителите са спуснале и изпъдиле го [свещеника] из черковата. С, 1872, бр. 48, 386. Видях Ива, видях кърви... и не сетих как измъкнах / остро ножче из сърце му и в сърцето си забих го. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 124. // За означаване на място, извън пределите на което се осъществява действието; от. През 1852 год. доде из Габрово известният даскал Цвятко, който имаше сношение с одеските някои българи. Π. Ρ. Славейков, БП II, V. Тъжно шумят узрели кукурузи, а из тях на облаци, на облаци се вдигат сиви врабци и като градушка падат по прашните пътища. Елин Пелин, Съч. I, 154. Денят разпръсва призрачни мъгли, / възкръсва из вълните бели. Н. Лилиев, Ст 1932, 23.
3. Остар. и диал. За означаване, че от някаква цялост се отделя някой, който е част от нея; от, измежду. Из публиката излезе Бойчо Огнянов. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 69. Из народа излезе войник с патерици и изкачи стъпалата на общинското управление. Д. Добревски, БКН, 7. Голямата заслуга на Раковски и според Ботьова се състои в това, че из числото на нашите народни хайдути създаде няколко души народни предводители и пламенни борци за свобода, които бяха учители на Ботьова, Левски и Бенковски. Ив. Шишманов, Избр. съч. I, 350. Който си из нас не иска / за България да умре, / за свойта земя да гине – / нека го господ убие. Л. Каравелов, Съч. I, 3. // За означаване, че нещо като част от едно цяло се различава, отделя по своите признаци от другите му части. Понякога също така загиваше къдрав, синкавосив горски заек, с мека и гладка козина, из която стърчат дълги, блестящи косми и поразяват с чистотата си. Ем. Станев, ЯГ, 35. Врява, писък, глъч от развилнели деца. Сегиз-тогиз из тая заглушителна музика изскокваше във висока нота някое ругателство. Ив. Вазов, Съч. IX, 49.
4. Остар. и диал. За означаване на място, откъдето произлиза някой; от. По дрехите се познава, че не е тукашен, а из Южна България. Ив. Вазов, Съч. X, 37. Той [Каленфир войвода] е бил из Македония и ся е прочул по времето на султан Мурата ІІІ. ДЗ, 1868, бр. 30, 109. Пишат ни от с. Чипровци: „Врачанский окръжен съд разгледа в селото ни три дела, заведени против Цветан Д. Пиперков из Берковица“. Пряп., 1903, бр. 4, 4. // За означаване на сфера, област, откъдето се взема, черпи нещо (тема, сюжет и под.); от. – Каква драма беше? – пресече я Милка. – Из българската история. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 53. Не стига да се каже за разказите, че са писани на теми, заети из селския живот. Те възпяват селския живот. К. Величков, ПССъч. VIII, 189. Нима ако неговата душа не бе сродна с душата на народа, ако той не черпеше жива вода из свежия извор на народното творчество, поезията му щеше да бъде тъй съдържателна и интересна, каквато е сега? М. Николов, БР, 1931, кн. 6, 183. Врязал се е в паметта ми и друг характерен момент из ученическия ми живот при даскал Добря. Т. Влайков, Пр I, 155. Преди шест години печатах на английски антология от български народни песни. И ето че сега печатам на български антология от песни и стихотворения из една чужда поезия. Π. Π. Славейков, Събр. съч. IV, 5. // За означаване на източника, откъдето се появява, идва нещо; от. Хаджи Евтим отиваше да види Найдена и снаха си, които вчера трябваше да бъдат пристигнали от странство, както смяташе от едно тяхно писмо из Виена. Ив. Вазов, Съч. XXV, 184. Там Гоце определи среща на пишущия, който се намираше наблизо в едно село, за да му прочете писмата, които се бяха получили из България от организационните представители. Π. Κ. Яворов, Съч. II, 241. Каквото са случи в Габрово, да ми явите с време, и на писмата из Одеса да ми проваждате копие. Π. Ρ. Славейков, СбНУ XX, 94. До „Напредък“ пишат из Разград за такива безобразия на черкезите, които показват още един път, че в Турско, при непроменяването на днешното управление, работите ще си отиват постарому. СПл, 1876, бр. 12, 47.
5. Остар. и диал. За означаване на място, по чието продължение, редом с неговата посока се извършва някакво действие; по. Незнайни пътници минаха из пътя и спряха учудени погледи към тая усамотена, непожъната нива. Елин Пелин, Съч. I, 159. И всички бяха весели, защото из целия път очите им нищо друго не бяха гледали освен злака на житата. Й. Йовков, ΒΑΧ, 82. Тя слизаше вече из малката пътечка към кладенеца. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 51. Въздухът над полето трептеше като запален. Из шосето миришеше на прах и нагорещена пръст. Д. Ангелов, ЖС, 360. – Дръж се прилично поне из улиците. К. Петканов, В, 96. – Сбъркахме – забеляза тихо старият, когато излязоха на шосето. – Ще трябва да ударим из друг път. П. Спасов, ХлХ, 56. И пак върви напред керванът / из безконечния си път / на пясъка през океана. Ив. Вазов, Съч. ІІІ, 184.
◊ Из ведро, вали (плиска, лее се). Разг. За дъжд – много силно, проливно (вали). Нощният дъжд се е лял из ведро. Камчия е потопила цялата пътека. Н. Стефанова, РП, 53. Дъждът валеше из ведро. Уличките се превърнаха в буйни реки, площадът – в езеро. Н. Стефанова, РП, 81. Из ден в ден; ден из ден. Разг. 1. Всеки ден, постоянно, непрекъснато. – По сбори и панаири, по друме и раздруме, цял живот кярове по гурбет гонят, а невяста крее край свекър и свекърва и из ден в ден чака да се върне. П. Тодоров, Събр. пр II, 143. 2. С всеки изминат ден. Колкото смелостта на Росинка го [Евгени] възхищаваше, толкова споменът за нейната близост го очароваше. Из ден в ден той изпитваше към нея все по-голяма нежност. Д. Ангелов, ЖС, 197. Из дъно. Разг.; Из основи (корен). Книж. Изцяло, напълно, съвсем. Най-после се случи най-страшното, което преобрази из дъно живота ми. П. Михайлов, МП, 73. Той изрази мислите, които са вълнували дни наред 55 души, решени да унищожат из корен бацила на нехайството, криещ се зад думите „може и така да мине“. ВН, 1960, бр. 2704, 2. Той [хаджи Иванчо] впери пъстрите си очи в подсъдимия, като се задушаваше от ужас. – Ще каже ли?– питаше се той и виждаше как целият му бавно граден живот на благополучие може сега да рухне из основи. Ст. Дичев, ЗС II, 758. Из един път. Остар. Изведнъж. Коравите му шепи загалиха посърналото лице на дъщеря му и се замокриха в нейните сълзи, които рукнаха из един път. Ст. Чилингиров, ПЖ, 136. Из едно гърло; из един глас, говоря (викам). Остар. и диал. Едновременно (говоря, викам). Всички из едно гърло и от сърце извикаха: „Искаме, войводо, как да не искаме!“. Ст. Загорчинов, ДП, 328. – Тате! – викат всичките ми деца из един глас. – Ние си скрихме всички неща: книги, пера, мастило – всичко, всичко скрихме и нека сега дойде бирникът и да видим какво ще продаде. Ц. Церковски, Съч. III, 178.