ИЗАРЕСТУ̀ВАМ, -аш, св., прех. Рядко. Арестувам мнозина или всички; изпоарестувам. Нашите войници и подофицери, които трябваше по нареждане на Окръжния комитет [на партията] да изарестуват офицерите и с наша помощ да завземат казармите, са разстреляни. П. Здравков, НД, 219–220.


Източник: Речник на българския език (онлайн)