ИЗА̀ХКВАНЕ ср. Разг. Отгл. същ. от изахквам. Поомачка тютюна, смръкна няколко пъти с прекъсване, придружавайки всяко смръкване с доволно изахкване. Ив. Бояджиев, Съч. V (превод), 98.
