ЍЗБА ж. 1. Зимник (в 1 знач.), мазе. На третия ден той разтвори вратата на избата под къщата, запари разсъхналите каци, коритата и дъските. Ем. Станев, ИК I и II, 135. Свекървата припкаше ту до избата, ту до къщи и носеше шарени цедилници с дарове. Елин Пелин, Съч. I, 38. Той [хаджи Апостол] можа да се спаси, защото вкъщи, из двора, в избите и складовете на чифлика му се намери толкова много плячка, че румънските войници забравиха да потърсят стопанина. Й. Йовков, Разк. I, 127. Няколко дни по-късно започнаха да се точат цели кервани коли, коне и всичко пренасяше тиквешко вино. Напълниха се много изби в преспанската чаршия с бъчви и мехове. Д. Талев, ПК, 640.
2. Малка, схлупена, нехигиенична къща; бордей. На труженик ли дрипав, гладно бледен, / в прихлупената изба ти не бе / и него ли, кажи, не лъга, беден, / за празник, въздух и небе? Π. Κ. Яворов, Съч. I, 69. В избата на дрипавия одър / се гърчеше невръстен внук. Хр. Смирненски, Съч. I, 94. Страда [книжникът] – в изба е нечиста, / от съдбата закован, / горест, нужда го притискат / и гнетят го с тежка длан. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 259.
◊ Винарска изба. 1. Склад за вино и други спиртни напитки. По гранитното стълбище слязоха във винарската изба. Стените бяха иззидани от камък, рафтовете за виното бяха сковани по края на отделни помещения. Е. Масларова, ДР (превод) [еа]. 2. Предприятие за производство на вино. Само преди три години той пристигна от юг, където имаше собствена обширна винарска изба. С винарство се занимаваше от младини; беше наследствен винар. Б. Мисирков, Разк. (превод) [еа].