ИЗБА̀ВА ж. Остар. Избавление. – Тоз господин ме е задрънкал за служба, няма избава. Ив. Вазов, Съч. XIX, 15. Русите бяха обявили бой на Турция за избава на християните. Т. Икономов, ЧПГ, 73. Но тъгата, колкото и дълбока, не убива вярата в избава. Пл, 1969, кн. 23, 45. Тогаз кръстосваха навред / в села и градове апостоли безчет / и слово божие вестяха на народа – / заветно слово за избава и свобода. Π. Π. Славейков, Събр. съч. III, 41.