ИЗБАВА̀Ч м. Остар. Избавител. Едно писмо от Петерсбург дава следующите подробности за избавението от ударът на пищовът: „Избавачът на Н. Ц. Вел. са казува Йосиф Иванов Комисаров“. Тур., 1866, бр. 41 [еа].


Източник: Речник на българския език (онлайн)