ИЗБАВЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Книж. 1. Човек, който избавя или е избавил някого от беда; спасител. – Да не беше дъждът, така и не щях да знам, че си Марков син и избавител на Стайка. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 197. – Целуни на нашите избавители ръка, чедо мое, тези са онези добри хора, за които съм ти приказвала, че са ни опазили живота. П. Тодоров, МГ (превод), 57.
2. Човек, който освобождава или е освободил някого; освободител. В късо време знаяло вече цялото село, че войводата са връща победоносно с голяма сила. Секи бързал да посрещне своите избавители. З. Стоянов, ЗБВ II, 54. Те гледат на нас като на избавители на своето Отечество, което ние и щем да отървем от кръвнишките ръце на неприятеля. НБ, 1876, бр. 10, 39.