ИЗБАВЍТЕЛКА ж. Книж. Спасителка. Той още ѝ напомнил, че бог я направил царица, за да може в такова едно време да стане избавителка на народа си. ИЗ 1874–1881, 60. Жена ми за този подвиг има свидетелство от софийските граждани, подтвърдено от градското общинско управление. Тук я наричат избавителка на 91 души. СбНУ XIII, 388.


Източник: Речник на българския език (онлайн)