ИЗБА̀ВЯМ, -яш, несв.; избàвя, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Обикн. с предл. οт и същ. Спасявам някого или нещо от нещастие, беда, затруднение и др., които го застрашават или в които е изпаднал; отървавам. Една проста случайност ни избави от неминуемата катастрофа: ако не беше случайно в един момент дал сигнал един натоварен със стока морски параход, щяхме непременно да се ударим. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 5, 72. Внезапно ѝ дойде на ума Колчо Слепеца, чието самоотвержение бе избавило Огнянова от подобна една опасност. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 36. – А тук сега цяло село ви моли да го избавите от тоя лош и опасен човек. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 283. – Аз съм ти много благодарна – въздъхна неочаквано Павлина. – Кой знае какво щях да си изпатя, ако не беше ме избавил от ръцете на онзи ужасен мъж. Ал. Бабек, МЕ, 78. Помогнете ни да докажем на народа, че само огън и меч, кръв и революция ще го избавят от смърт и от пропадание. Хр. Ботев, Съч. 1929, 196. // С предл. οт и същ. Помагам на някого да избегне нещо неприятно, обикн. което му предстои; отървавам, освобождавам. Покровителството на ректора го избавяше от задължението да посещава лекциите по медицина. Ив. Вазов, Съч. XI, 151. Гласът беше суров, твърд и недружелюбен, но Славян Дойков се улови за него като за нещо, което го избавя от неудобното и срамно положение, и лицето му отново се поразведри. Д. Ангелов, ЖС, 96. На ръст Панчо беше нисък. Този му нисък ръст го избави след време и от солдатлъка. Т. Влайков, Съч. II, 91–92. Султанът видял от тая предлагана мярка, че такова едно осредоточение на духовната власт в ръцете на цариградския патриарх ще да избави Портата от главоболието да търси друго политическо осредоточение за различните и подвластни ней племена. НБ, 1876, бр. 17, 66.
2. С предл. οт и др. същ. Възвръщам политическата, социалната или териториална независимост на държава, народ и др.; освобождавам. – От гръцко робство избави българите цар Асен. Ив. Вазов, Съч. XXII, 71. Българете в 678 г. минаха на южната страна от Дунава в Мизия. Тук ги посрещнала голяма помощ от съплеменниците им славяне, които от памтивека пъшкали под византийска власт, но нямало кой да ги избави. Д. Войников, КБИ, 10. Бившият екзарх Антим I, предаден всецяло на Русия, казваше на един русин: „Вие, русите, ни избавихте от турците, благодарим ви за това“. С. Радев, ССБ I, 164. – Но татко, Боян отговори, войната / за нас е сега неизбежна... Не идем / за плячка и не кръвнините желаем, / а брат да избавим от робство позорно. Ем. Попдимитров, Събр. съч. V, 23. избавям се, избавя се страд. В едно друго свое писмо до Георги Живков, когото подканя да премине незабавно Дунава с по-голяма дружина, за да се вдигне народът на въстание и се избавят задържаните, Каравелов излага мотивите, които налагат този начин на действие. Ив. Унджиев, ВЛ, 300. Не плач, не сълзи, не молби, а други средства тряба да са дирят, за да са избави народът от тези злодейци. Хр. Ботев, Съч. 1929, 131.
ИЗБА̀ВЯМ СЕ несв.; избàвя се св., непрех. 1. Обикн. с предл. οт. Успявам да се спася от някаква беда, нещастие и под., в които се намирам или които ме застрашават; отървавам се. А учителят непрестанно учеше, че гнездото на страшната зараза е поповият излак и горещо настояваше да се запусти. – Само така ще се избавим – казваше той. Елин Пелин, Съч. I, 76. – Честито! – с пламенни очи се поздравявахме по улиците и стискахме ръцете си като другари, които се избавят от смъртна опасност. К. Ламбрев, СП, 10. Известно е секиму, че нуждата и страданията сближават и съединяват хората, накарват ги да бъдат помежду си искрени, да си помагат един другиму, за да са избавят от общото зло. Хр. Ботев, Съч. 1929, 306.
2. С предл. οт. Успявам да преодолея някакво състояние; освобождавам се. „Чуваш ли сърцето си как бие, не си добре със здравето си“, спомни си той думите на някого си, като и сега дори не можа да се избави от вечните си самонаблюдения. Й. Йовков, ПК, 201. Тая нощ довършвам едно на мой поглед великолепно първо действие и не мога да се избавя от илюзията, че някой друг мисли зарад мен и ми диктува. ЛФ, 1958, бр. 2, 2.