ИЗБА̀ВЯНЕ, мн. няма, ср. С предл. οт. Отгл. същ. от избавям и от избавям се. На сутрешния ден, когато в черква коленопреклонно се молеха свещениците и жените за избавянето на България от робство, градските първенци, прегърнали с радост движението, избираха военен съвет. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 120. Споразумението на европейските кабинети е явно избавяне на Европа от една ужасна война. НБ, 1876, бр. 43, 168.