ИЗБА̀НВАМ, -аш, несв.; избàням, -яш, св., прех. Диал. Изкъпвам. В същия ден завеждат момата на баня, да я избанят. СбНУКШ ч. III, 59. избанвам се, избаням се страд. и възвр. Завеждат момата на баня, съпроводена от всите ѝ роднини жени, които също се избанват на нейно иждивение. СбНУКШ ч. III, 59. „Де гиди лудо и младо! / Речи им да почакает, / дур да се в баня избаням.“ Нар. пес., СбБрМ, 399.