ИЗБА̀НВАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от избанвам и от избанвам се; изкъпване. Избанването както на невястата, така и на съпровождающата я роднинска дружина изплаща се с парите, пратени от зетова страна. СбНУКШ ч. III, 59.
