ИЗБАРАБАРЯ̀ВАМ, -аш, несв.; избарабаря̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя две или повече неща да станат барабар, да станат равни по тегло, мяра и др.; изравнявам. Знайно е, че да са лиши човек от тези си преимущества, не значи нищо друго, освен да го унизим и избарабарим с животното. Ступ., 1876, бр. 1, 12. избарабарявам се, избарабаря се страд.
ИЗБАРАБАРЯ̀ВАМ СЕ несв., избарабаря̀ се св.; непрех. Диал. Ставам барабар, равен, еднакъв по тегло, мяра, качества и др. с някого или нещо; изравнявам се. Никой не можеше да се избарабари с него на кавал. Д, 1890, кн. 7–8, 338. Заяко се уплашил, та побегнал веднага. Гяволо приокал „да се избарабариме“. Он беж, тое тръчи по него. Нар. прик., СбНУ ХLV, 380.