ИЗБЕДНЯ̀ВАНЕ, мн. -ия, ср. Остар. Книж. Отгл. същ. от избеднявам. Днес обаче, при изменените цени на продуктите от първа необходимост, става вече дума за постепенното избедняване на тая категория граждани, които при това не са малко. З, 1940, бр. 23 [еа].