ИЗБЕЗУМЯ̀ВАМ1, -аш, несв.; избезумѐя, -ѐеш, мин. св. -я̀х, св., непрех. Остар. и диал. Обезумявам1. Единственото нещо, от което най-много се боял той, било да не би на старост, подобно на много свои учени предшественици, да избезумее. Тр, 1901, кн. 1 [еа]. Баща му в дивата пустиня бе заклан; / а майка му, от скръб и плач избезумяла, / през зимата умре. П. П. Славейков, Събр. съч. ІІІ, 1958 [еа].
ИЗБЕЗУМЯ̀ВАМ2, -аш, несв.; избезумя̀, -ѝш, мин.св. -ѝх, св., прех. Остар. и диал. Обезумявам2. Безумният и други избезумява, разумният и други вразумява. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 39. избезумявам се, избезумя се страд.
ИЗБЕЗУМЯ̀ВАМ СЕ несв.; избезумя̀ се св., непрех. Остар. и диал. Обезумявам се.