ИЗБЀЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от избеля1 като прил. 1. Който е станал бял след някаква обработка. Пейзажът продължава да е селски. Селяни с дрипави ризи и гащи от избелен лен. Къщи с високи сламени покриви. Кр. Белев, З, 83–84. Майсторът бе сложил на главата си къдраво боне от избелен американ. Г. Мишев, ЕП, 230.
2. За очи – който е широко отворен, като се показва повече бялата част, в резултат на учудване, изненада, гняв, ужас и под. или при тежко физическо състояние. С избелени очи бай Рангел гледа в тавана, без да мигне – изцъклено, ледено, страшно. П. Велков, СДН, 14–15.