ИЗБЕЛЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Вещество, което има свойството да избелва1. Най-добри избелители на целулозата са хлорът и някои хлорни съединения. Хим. X кл, 1965, 108. Хлорът намира приложение за добиване на солна киселина, като избелител, за производство на анилинови багрила. Хим. XI кл, 1965, 91.