ИЗБЕЛЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. 1. Който може да избелва1. По многостепенната технологична схема на избелването на сламена целулоза се произвежда целулоза с определена белота и добри физико-химични показатели при сравнително ниски специфични разходи на избелителни реагенти. В. Ванев и др., АУП, 250. Избелителна машина. Избелителен препарат.
2. Който се проявява като избелител. За производство на белилна пръст у нас са изследвани редица проби местни глини, за да се намери глина с естествена избелителна (адсорбционна) способност. ВН, 1955, бр. 281, 4.
◊ Избелителна пръст. Спец. Вид светлосива, кафеникава до черна глина, която се използва като адсорбент при рафиниране, при избелване на минерални и растителни масла, във винарството и др.; белилна пръст.