ИЗБЕЛЍТЕЛНО. Нареч. от избелителен; като избелител. Лесно отделящият се атомен кислород от молекулата на озона е причина той да действува избелително и дезинфекционно. Хим. VIII кл, 1965, 9. Хлорът действа избелително в присъствие на влага (вода). НТМ, 1952, кн. 10–11 [еа].