ИЗБЀСВАМ, -аш, несв.; избѐся, -иш, мин. св. -их, св., прех. Обесвам мнозина или всички. – Ще ги [изедниците] избесим, един по един ще ги избесим на кавака пред общината. Й. Йовков, Б, 68. Защо ли трябваше да избеси нещастните войници, когато много добре знаеше кой беше ги изпратил да нападнат мирните планинци? О. Василев, ЗЗ, 56. И по негова [на Светослав] повеля с брадва изсякоха остри колове – и едни набиха на кол, а други избесиха по дърветата и прозорците на къщите. Н. Райнов, КЦ, 137. – Вън! Вън! – ревеше като обезумял Къбръзлията. – Да не сте се явили пред очите ми – ще ви избеся всичките! Ст. Дичев, ЗС I, 50. избесвам се, избеся се страд. и възвр. Велчев почна разискванията с една разпалена реч, в която предлагаше да се възвърне князът и да се избесят всичките „предатели“. С. Радев, ССБ II, 46. Я виж: каква връв имаш на потурите си. Можете да се избесите всички с нея. ВН, 1961, бр. 3152, 4.