ИЗБЍВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от избивам1 и от избивам се. Веднъж на границата стана сблъскване, едно от тия безсмислени и безцелни избивания, които са нещо обикновено на това място. Паднаха убити двама наши войника. Й. Йовков, Разк. II, 82. След Освобождението, като спорт, ловът се разви още по-силно и благодарение на организираното и бракониерско избиване на дивеча, нашата планина е почти обезлюдена. П. Делирадев, В, 229.
ИЗБЍВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от избивам2 и от избива ме. Избиването на кожата става обикновено в третия или в четвъртия ден, откак захване болестта. Ив. Богоров, СЛ, 39.