ИЗБЍСТРЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от избистрям и от избистрям се като прил. 1. За вода или друга течност – който е станал бистър, прозрачен, без мътилка. В избистрените води на Дунава се оглеждаше навъсено куршумено небе без птици и слънце. А. Каралийчев, ТР, 179. Горите жълтееха от първите слани, реката и потоците, избистрени и прибрани в коритата си, показваха студени, зеленикави вирчета. Ем. Станев, ЯГ, 33. Заруменена, тя [Мита] сложи менци до брега, изстъпи се над извора и се загледа в кръшната си снага, що трепна над водата, избистрена под кривата хралупа на върбата. П. Тодоров, И I, 15. ● Обр. Когато дъждът заваля, тревогата му изчезна. Остана тъгата му, избистрена като сълза. А. Дончев, СВС, 173.
2. Обикн. за небе, хоризонт и под. – който няма тъмни облаци, който светлее. Наоколо тъмнината беше се разведрила и на избистреното небе тук-там грееха звезди. Й. Йовков, Разк. II, 61. Тънки прозрачни облачета кръстосваха избистрената синева. А. Гуляшки, ЗР, 65. Лъчезарно слънце свети / над избистрената шир. Н. Лилиев, Ст 1932, 62. l Обр. Един избистрен ден се бе издигнал и далечината се откриваше – звънтяща от радост. К. Константинов, ПЗ, 193.
3. Прен. За очи, поглед, лице и др. – който е станал светъл, ясен, чист, бистър. То беше осем-деветгодишно момченце, с изпито и бледно лице, с избистрени сини очи. Й. Йовков, Ж 1945, 162–163. Очите му, избистрени и необикновено лъскави, хлътнаха ужасно. Ив. Вазов, Съч. VI, 32. В неговия избистрен поглед светеше само живо любопитство и едно кротко очакване, сладостно и спокойно като хубавия есенен ден. Л. Дилов, ПДБ, 89.
4. Прен. За ум, мисъл и под. – който е прояснен, ясен, станал способен да разбира, да схваща, да се съсредоточава. Дигна сега той [поручик Попов] завесите и загледа към прозорците отсреща, макар че в избистрения му разсъдък своеволно сновяха изключително мисли на военен, а в духа му владееше привичното за всякого заранно отблъскване от рискове и тревоги. А. Страшимиров, Съч. I, 119. Станка спа неспокойно. Нощта тя прекара в някаква тежка полудрямка и се събуди много рано. Главата ѝ не беше избистрена както през другите сутрини. Г. Караславов, ОХ II, 649.
5. Прен. Който е ясен, непротиворечив, освободен от вътрешни противоречия и странични влияния. Романът „Празник в Бояна“ стилно не е така избистрен. Е. Каранфилов, Б III, 240.