ИЗБИСТРЍТЕЛ, -ят, -я, мн. -и, м. Спец. Вещество, което се използва за пречистване на различни продукти от вредни и др. вещества. За да се освободи стъклената маса от получените газове [при производство на стъклото], се използват вещества, наречени избистрители. Хим. IX кл, 1965, 31.


Източник: Речник на българския език (онлайн)