ИЗБЍСТРЯНЕ, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от избистрям и от избистрям се. Ако освен избистряне е нужно и да се насити бульонът с допълнителни екстрактни вещества, избистрянето става освен с разбити яйчени белтъци и с мляно месо. Н. Сотиров, СК, 89. Дълго се чуваха караници, провиквания, после постепенно заглъхваха заедно с избистрянето на нощта. П. Велков, СДН, 408. Истината обаче е, че Дринов само допринесе за избистрянето на възгледите по предмета и за премахване на личните капризи в правописа. М. Арнаудов, БКД, 215.


Източник: Речник на българския език (онлайн)