ИЗБЍЧВАМ1, -аш, несв.; избѝча, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Свършвам да бича определено количество, бича всичко докрай. Един трион на водна бичкия избичва дневно около 6 куб. м трупи. Ат. Раденски, БГ, 385.
2. Изработвам, изкарвам с бичене. По колко дъски избичвате на ден? Ст. Младенов, БТР I, 835. избичвам се, избича се страд.
ИЗБЍЧВАМ2, -аш, несв.; избѝча, -иш, мин. св. -их, св., прех. Диал. Само в съчет. с врат, шия. Изпъвам. Избичил як врат, полунавел глава като бик, тръгнал да се кюска с равен противник, той ги гледаше насмешливо дръзко със сините си очи изпод енергично чупнати вежди. Т. Харманджиев, Р, 40. Конярят подкара конете. Те избичиха шии, навириха опашки, затропотиха бодро по улицата. Т. Харманджиев, КВ, 354. – Гледай ти женски дивотии – върти глава той и избичва врат, като че се кани да боде. П. Велков, СДН, 240. избичвам се, избича се страд.