ЍЗБИЧКА ж. Умал. от изба; избица. Само по два-три пъти на ден влизаше в малката избичка, клякаше пред старото почерняло буренце и си наточваше вино в зеленикавата пръстена паничка. Г. Караславов, Тат., 196. А сред избичката мрачна, мрачна като робска орис, / стара съсухрена женица бди над дървений креват. Хр. Смирненски, Съч. I, 46.