ЍЗБИЩЕ, мн. -а, ср. Увел. от изба. – Главатарят! – извика Гирджикът като треснат. И действително беше Теодор Трипани с онези дрехи, които носеше нощя, когато отиваше в избището на тридесетте и шест. Π. Ρ. Славейков, ЦП III (превод), 48–49.
