ИЗБЛЕДНЯ̀ВАМ, -аш, несв.; избледнѐя, -ѐеш, мин. св. избледня̀х, прич. мин. св. деят. избледня̀л, -а, -о, мн. избледнѐли, св., непрех. 1. За лице, устни и под. – губя естествената си руменина, ставам бледен или по-бледен; побледнявам. Пот капеше от челото на Жанката. Лицето му ставаше ту червено, ту избледняваше, очите му искряха, устните му бяха изкривени от безсилие и злоба. Г. Караславов, СИ, 189.
2. Ставам по-слабо обагрен, по-бледен. Водата се плискаше ο кораба мастиленосиня. Зелена в далечината, тя избледняваше и преливаше в розовия цвят на отраженията от изгрева. Д. Добревски, БКН, 36.
3. За светлина, сияние и под. – ставам по-слаб, бледен. Светлината на газената лампа, окачена над тезгяха с напитките, все повече избледняваше, защото през прозорците с не особено чисти стъкла бавно се процеждаше синята дрезгавина на разсъмването. Т. Харманджиев, КВ, 6.
4. За небе или за небесно светило при съмване или свечеряване – променям цвета или яркостта си и ставам по-светъл; изсветлявам2, избелявам. Късната луна съвсем избледня и заскърцаха коля край плетищата. А. Страшимиров, А, 527. А долу, в полумрака, по угнилата листна настилка трептяха слънчевите зайчета. Под ниските клони те светеха ярко, а колкото по-отвисоко падаха, толкова повече избледняваха, губеха очертанията си. П. Бобев, ГЕ, 108.
5. За мисъл, спомен и под. – ставам по-неясен, неотчетлив, бледен. Колкото повече избледняваше споменът за ония погледи в салончето и се разколебаваше неговата увереност, че Христина го харесва, толкова по-голямо ставаше нетърпението му да се срещне с нея. Ем. Станев, ИК I и II, 158–159.