ИЗБЛЀЙВАМ, -аш, несв.; изблѐя, -ѐеш, мин. св. избля̀х и (остар.) изблѐях, св., непрех. Блейвам веднъж или няколко пъти; проблейвам. Рядко позвъняваше хлопатар или изблейваше агне. И. Петров, ЛСГ, 80. Нарядко изблейваше овца или изкрякваше кокошка. Някакво тъжовно запустение лежеше над цялото село и потискаше хубостта и радостта на утрото. П. Здравков, НД, 122. Завел дядо Стоян внука си при поп Маня, ама не бързал да говори, чакал да изблее в двора агнето, което донесъл. Д. Мантов, ХК, 9. На кошарата [Стоян] пристигна привечер. Кучетата, щом го видяха, размахаха опашки. Овцете с наведени до земята глави търсеха зелена тревица и като отиде при тях, ни една не изблея. К. Петканов, X, 45.