ЍЗБЛИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. 1. За вода или друга течност – внезапно изтичане, изливане със сила от някакъв отвор; избликване. Там са били направени нови сондажи, увенчани с неочакван изблик на нов пълноводен извор, който изхвърля от сгорещените земни недра 43 литра в секунда въглекисела вода. Н. Хайтов, ПП, 97.
2. Прен. Спонтанна буйна проява на нещо (обикн. чувства, вдъхновение, сили и под.). Нане Стоичко се прави на глух пред изблика на детската радост и се мъчи да скрие любопитството под навеса на веждите си. Елин Пелин, Съч. II, 9. Тоя благороден изблик от съчувствия от всички среди на българския народ е за мене една изненада, защото аз не съм го очаквал. Ив. Вазов, ПЮ, 77. – Каква си ма... бяла, бяла... каква си хубава... Ганаила се смееше. А Божура си беше циганка и тоя изблик на искрена нежност не искаше да отиде току-тъй: изпросваше си някоя стъклена гривна, някоя износена дреха. Й. Йовков, СЛ, 61. И заричането му да не жали и да се не бори за тоя народ, са само минутен изблик на сърце любящо. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VI (1), 91. И когато раменете ѝ [на Стойковата майка] се поуталожиха от дивите изблици на плача, тя повдигна очи и попита тихо и просто: – Защо го [Стойко] убиха? Г. Караславов, ОХ II, 53. Една сутрин, като влизаше в работилницата, Ванко дочу между изблиците на смях на две момичета едната да казва: – Виж го какъв е слон. М. Грубешлиева, ПИУ, 64.