ИЗБЛЍКВАМ, -аш, несв.; изблѝкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Бликвам изведнъж с голяма сила. И наистина на два аршина току видиш – избликне вода, като сълза – да пиеш, да ѝ се не напиеш. М. Георгиев, Избр. разк., 107. Пенчо гледаше измъчените лица на горките стари [дядо Димо и баба Димка] и се чудеше какво да им каже. Той сякаш се боеше да заговори, за да не би заедно с думите да избликнат и сълзите му, които едва задържаше. Ц. Церковски, Съч. III, 164. Изведнъж Раковски разпери ръце и извика възторжено: – Та това е левски скок! Вкупом избликнаха неудържими възгласи. Ст. Дичев, ЗС I, 221. Ново чувство обзе всички. Странно. Това силно чувство избликна неволно, като по съгласие. Цв. Минков, МЗ, 79. – Честита съм, Момчиле – изрече с треперлив глас болярката, а в очите ѝ заблестяха сълзи. Ала те не капнаха на бузите ѝ, а избликнаха като вода от извор и само избистриха нейния поглед. Ст. Загорчинов, ДП, 473–474. Събудиха се и мечтите / за минали и бъдни дни, / избликнаха от гръд сълзите, / обляха тия планини. Ив. Вазов, Съч. XVII, 203.