ИЗБЛЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; изблъ̀скам, -аш, св., прех. 1. Изтласквам, изтиквам с блъскане. Надзирателите изблъскаха Бориса до северната стена, Юрдана до западната, Ивана до южната. Г. Караславов, Т, 117–118. Върху Балчев налетяха келнерите, изблъскаха го и завчас го притиснаха към дънера на близкия кестен. Сбиването стана мигновено. Ем. Станев, ИК I и II, 112. Тази тълпа от неокачествими страшилища нахлу в двора с викове, с грозни заплашвания и псувни нахълтаха в избирателната стая и почнаха да изблъскват през вратата и прозорците избирателите, след като им разкъсваха неугодните тям бюлетини. Ал. Константинов, Съч., 3. Разместваха се маси, дрънчаха чинии и вилици. Няколко души спореха със сервитьора, който се опитваше да ги изблъска навън. Кл. Цачев, СШ, 92. Но улиците бяха съвършено пусти и по тях се движеха само войници със затъкнати щикове на пушките. Те изблъскваха всеки, който се опитваше да се приближи. ЖД, 1967, кн. 6, 6.
2. Изведнъж започвам да тропам, да блъскам по нещо, за да произведа шум. Някой силно изблъска по вратата. изблъсквам се, изблъскам се страд.