ИЗБЛЮ̀ВАМ, -аш, св., прех. Остар. и диал. Изповръщам, блювам всичко докрай. Но виното не минуваше в стиснатото му гърло. Той с голям труд успя да го погълне, едвам се удържа да го не изблюва. Ив. Вазов, Съч. XIV, 187. В другочно отдавнашно время той [Везувий] бил посипал всичката околия с вулканически вещества, които из утробата си изблювал. Лет., 1874, 113. изблювам се страд.