ИЗБОБÒТВАМ, -аш, несв.; избобòтя, -иш, мин. св. -их, св., непрех. Боботя веднъж или няколко пъти. Корабчето бе намалило ход и се плъзгаше безшумно, със загасен мотор. После отново избоботи, разбивайки водата зад кърмата си. Ем. Манов, БГ, 220. Мъчно беше на Георги, болеше го, когато чуеше самолет да избоботи и литне в простора. НА, 1959, бр. 3426, 3. – Оставих го татък долу, бай Калчо – избоботи гърлесто Боримечката. Ив. Вазов, Съч. XXII, 207. – Какво ли ще си помисли сега той!... – Какво може да си помисли!– избоботи нечий мъжки глас. – Нищо няма да си помисли... Й. Стоянов, ПД, 23.