ИЗБÒЖДАМ, -аш, несв.; избодà, -ѐш, мин. св. избòдох, прич. мин. св. деят. избòл, св., прех. 1. Бода, убождам на много места; изпобождам. – Заболяха ме очите от това пусто шиене, пръстите си избодох. Й. Йовков, ОЧ, 48. Тръните ми избодоха краката.
2. Разг. Изваждам, пробождам очите на някого с остър предмет. – Да знаеш, че срещу себе си ще имаш не слаба жена, а тигрица! Ще хапя, ще дращя, ще ти избода очите! Й. Йовков, ОЧ, 112–113. И св. Спиридон с бързина грабна шилото от масата и с твърда ръка избоде окото, наклонно към изкушение. Елин Пелин, Съч. IV, 24. Такава участ имаха тримата братя Боневи. Читаците намушкаха телата им, избодоха им очите, изрязаха им носовете и ги оставиха да се мъчат. Г. Караиванов, П, 33. Тука Василий показал най-голяма безчеловещина към заробените, защото на 15 000 души от тях немилостиво избожда очите. Т. Шишков, ИБН, 178.
3. Остар. и диал. Правя дупки на много места. Избоде с пирон стената. Н. Геров, РБЯ II, 179.
4. Остар. и диал. Ранявам някого с хладно оръжие. избождам се, избода се страд., възвр. и взаим. Петруно, пиле шарено / .. / В градина ли си никнала, / та си толко хубава, / .. / та зарад тебе, Петруно, / избодоа се ергене? Нар. пес., СбНУ ΧLIV, 275.
◊ Вместо да направя (изпиша) вежди, избодох очи. Разг.; Наместо вежди да сгладя, избодох очи. Диал. Въпреки стремежа си да направя нещо добро, навличам на себе си или другиму беда. Наместо вежди да сглади, избоде очи. Π. Ρ. Славейков, БП I, 290. Дай му нож да ти избоде очите. Разг. За неблагодарник, който за добрина, която му се прави, отвръща със зло.