ЍЗБОРДЖИЯ, -ията, мн. -ии, м. Разг. Неодобр. Лице, което се занимава с подготовка и провеждане на избори (в 6 знач.), обикн. без спазване на законите. – Досега разпореждаха със съдбините на нашия народ изборджиите, сопаджиите, побойниците, отсега нататък ще се дава място на най-достойните български синове... Г. Караславов, С, 178. Наближаваха избори за народни представители, трябваше да се вземат мерки. Надеждата на търновските чорбаджии беше в стамболовистите: опитни, изпитани изборджии. Тях сега събираше фабрикантът на бира Илия Хаджиславчев. Ст. Мокрев, ЗИ, 275. На всяка конференция Тимо беше един от изборджиите. Разнасяше бюлетини. Кр. Григоров, Р, 213.