ЍЗБОРНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. Книж. Сборник от избрани текстове, обикн. с религиозно съдържание. Публичната библиотека в Москва, както и Публичната библиотека в Ленинград съхраняват днес най-стари преписи или оригинални текстове на най-бележити паметници на старата българска книжнина, напр. Изборник на Светослава от 1073 г. Б. Ангелов, ЛС, 133. Изборник на цар Симеон.