ЍЗБОРНОСТ, -ттà, мн. няма, ж. Ръководен принцип на управление при демократическите форми на държавно или организационно устройство. След въвеждане изборността в общинското самоуправление „народът“ – дребните собственици под ръководство на занаятчиите и на по-младите търговци – измете с широката метла чорбаджийската воня из училищните, общинските и църковните настоятелства. Ив. Хаджийски, БДНН II, 106. Изборността на управителните органи и решаването на всички важни въпроси на общото събрание на майсторите по вишегласие разкрива известен вътрешен демократизъм. Ив. Стоянов, ИБВ, 17. Изборност на съдии.