ИЗБРА̀НИЦА ж. Любима жена, възлюбена. Ако синът и бащата одобрят избраницата, една женска делегация от близки на семейството отива на гости на момичето, за да поиска ръката му. Г. Готев, ПШ, 97. Той се залюбва, накупва по-напред покъщнина, та чак тогава въвожда вкъщи и прегръща до сърце своята избраница. Π. Π. Славейков, Събр. съч. VII, 158. // Съпруга или годеница. Нали всеки годеник показва с несъзнато натрапничество избраницата си, демонстрирайки чрез нея вкуса си и никому ненужното свое щастие? М. Кремен, РЯ, 592.